Снимка

www.ralev-dental.bg    Базални импланти    Снимки на езера    Снимки на забележителности    Снимки на растения    Снимки на реки

www.dentalimplants.bg    Пирин    Черно море    Рила    Зъбни импланти    Снимки на животни    Снимки на хора    Снимки от планини

Снимка на планината Витоша от Рила планина

www.ralev-dental.com    Нашата рекламна програма    Автори на сайта

Като мултимедийно средство снимките имат сравнително дълга история. Първите снимки са направени преди повече от 200 години - с така наречената camera obscura. Официално първото изображение на света е заснето на 09.05.1816 година - случайно или не, на рожденния ден на един от авторите на сайта - д-р Венцеслав Ралев. Точно 160 години преди да се роди д-р Ралев, френският учен Жозеф Никифор Нипс успява да пресъздаде живо изображение чрез въпросната камера върху светочувствителен слой. Тази камера всъщност представлява първият в света фотоапарат - голяма е колкото цяла стая (или палатка) и е непреносима. Известна е още от името на Аристотел, но отнема повече от две хилядолетия преди хората да успеят да заснемат изображение с нея - тъй като до 1816 година са липсвали фоточувствителни сензори. До този момент камерите са били с размер от 50 сантиметра до 5 метра; стаята е затъмнена и само на едната стена има отвор - това всъщност представлява обективът, който в първоначалния си вариант е имал само една леща. Поради това върху отсрещната стена се е проектирало размазано изображение на снимания обект, което изображение е било и обърнато - известно е че при преминаване само през една леща образът се обръща. През 11 век (по време на разцвета на арабската култура и наука) арабски учени са експериментирали с подобен уред - тогава обаче не е имало леща върху отвора, а само стъкло. През 16 век италиански учени поставят леща, при което именно се получава прародителят на съвременният фотоапарат.

През 1727 година германският лекар Йохан Хайнрих Шулце измисля фотографския процес - при който за първи път в света се използват фоточувствителни материали. Ученият открива светлинната чувствителност на сребърните соли и дори според много изследователи именно той успява да заснеме първите снимки - покрива слой от сребърен хлорид с шаблони, при което се получава точно копие на шаблона - това със сигурност са първите фотокопия в света! Тъй като по този начин обаче не се получават изображения, които могат да се съхраняват, а и могат да се заснемат само двуизмерни обекти, работата на д-р Шулце не се смята все още за фотографска снимка. Едва французинът Нипс комбинира оптичната обработка на триизмерното изборажение през обектив, който проектира това изображение върху хартия, съдържаща сребърен хлорид. Всъщност авторът експериментира и със сребърен йодид и сребърен бромид - материали, които се използват и до днес в аналоговата фотография, а сребърният йодид намира приложение и при плаките за рентгенови снимки. За съжаление Нипс се проваля в съхранението на изображението - негативите му са неустойчиви и се разпадат бързо; освен това хартията, която използва, не е толкова чувствителна към светлината и не в много по-голяма степен се втвърдява, отколкото да променя цвета си. Едва през 1826 година е направена успешно така наречената хелиография - заснемане на изображение в продължение на осем часа, при което един асфалтов слой върху цинкова плака се променя химично с процес, който много прилича на ецването.

Първата снимка, направена в света - изглед от прозореца на Жозеф Никифор Нипс. Именно тя е направена през 1826 на рожденния ден на д-р Ралев; смята се че още през 1822 година авторът е успял да направи няколко изображения, но те не са достигнали до нас. Съхранението на снимката остава сериозен проблем. Нипс използва полирана плочка от сплав от калай и олово, покрита с нефтен дериват - юдейска смола. Снимките, получени по този метод, са нетрайни и с лошо качество като първата, показана горе. През 1837 година друг французин - Жак Дагер - изобретява метод за преработката на светочувствителни сребърни плаки до позитивни изображения. Дагер е ходожник без академично образование, който се познава с Нипс и дори сключва договор за съвместна дейност с него; само че през 1833 година Нипс умира и Дагер трябва да продължи експериментите сам. Методът, който той разработва, е наречен на името на автора си (дагеротипия) и има недостатък - всяко изображение е уникат, който не може да се размножава. Малко по-късно, през 1839 година, англичанинът Уилям Хенри Фокс Талбот за първи път изготвя негативи - от тях чрез контактно осветление могат да се изработват колкото е необходимо позитивни копия върху хартия - този метод се нарича талботипия (отново на името на автора си) или калотипия. В този момент художниците вече имат конкуренция - съществуват методи за обективно заснемане на действителността; в същото време самата фотография се превръща в изкуство - Жак Дагер например облича своя асистент като военнопленник и го снима, което се смята за първата фотографска инсценировка. Писателят Шарл Бодлер отбелязва: "Фотографската индустрия се превърна в област, в която емигрира всеки нереализирал се художник - независимо дали не е успял да постигне нищо поради мързел или липса на талант". Хората бързо забелязват че една снимка отнема много по-малко време и усилия от рисуването на една картина, дори и с тежките и трудни за работа стъклени плаки от онези времена. Случайно или не, много скоро след това възниква и актовата фотография - открита е фотоснимка на две голи жени от 1850 година, която снимка е от неизвестен автор. Очевидно голите тела са предизвиквали интерес от дълбока древност.

Французинът Жак Дагер решава да се концентрира върху подобряването на качеството на заснетото изображение. Той дори отрича талботипията - смята че подобно на картината на художник, всяка заснета снимка е уникална и е грехота да бъде репродуцирана няколко пъти. За да бъде процесът още по-сложен и запазен само за професионалните фотографи, е трябвало плаката за заснемане на изображението да бъде приготвена малко преди самата снимка - в противен случай светочувствителният слой се е разпадал. Дагер усъвършенства лещите, за да получи по-добът контраст и яркост на изображенията. През 1850 година друг французин - Льо Грей, разработва влажен колодиев метод за обработка на снимки - той съчетава яснотата на изображенията на Дагер с възможността всяко едно от тях да бъде репродуцирано колкото пъти е необходимо. През 1856 година германският химик Вилхелм Ценкер за първи път успява да заснеме цветно изображение - той използва хартия, отново напоена със сребърен хлорид, която е с много голяма чувствителност към светлината. През 1860 година английският фотограф Томас Сутън получава патент за огледално - рефлексния фотоапарат, който се използва от професионалните фотографи и до днес. През 1865 друг англичанин - Трейл Тейлър - изобретява магнезиевата светкавица. През 1885 година американският изобретател Джордж Ийстман получава патент за светочувствителен филм, навит на ролка - такива филми се използваха в цял свят до широкото навлизане на цифровата фотография в началото на 21 век. До момента на въвеждането на ролковия филм обаче работата на фотографа е била изключително тежка физическа - всяка снимка е била заснемана върху дебела стъклена плака и за да има материали за 200 снимки, всеки фотограф е имал нужда от поне една каруца, теглена от волове, за транспортирането им. По този начин се е придвижвал един американски фотограф, който се е интересувал от живота на индианците и е ходил да ги снима. Въпросният фотограф се казвал Едуард Къртис (1868 - 1952) и е получил финансиране от инвестиционния банкер Дж. П. Морган за проучване на живота на индианците - което финансиране е било в размер на 75 000 американски долара и за времето си е било колосална сума. Къртис прекарва 30 години в най-отдалечените и неизследвани региони на САЩ; трябвало е да направи около 1500 снимки, а успял да направи 40 000, една голяма част от които - върху стъклени плаки. С разработката на фотохартията нещата доста са се улеснили, но истинската мобилност настъпва с въвеждането на филма. През 1888 година друг германец - Отомар Аншютц - въвежда блендата с променлив диаметър на отвора, а Карл Аугуст Ритер Фон Щанхайл измисля ламелите, които се използват и до днес за промяна на отвора на блендата.

Една от многото снимки на индианци на Едуард Къртис. Авотрът буквално посвещава живота си на изследване на живота и културата на много племена и според историци и етнографи без неговата работа в днешно време нямаше да имаме на практика никаква информация за индианците. При това Едуард Къртис се отнася с огромно уважение към тях. За разлика от много свои съвременници не ги смята за диви и изостанали хора, живеещи в първобитно - общинния строй, а за общество с високоразвит морал, традиции, зачитане на правата на всеки един индивид в междуличностните отношения и огромен респект към природата - все неща, които не са били особено на мода през 19 век в нито една страна на света. При подготовката за снимка Къртис кара индианците да обличат най-хубавите си дрехи и да се кичат с всякакви техни традиционни украшения, запазени само за церемонии.

Филмът на Ийстман е изработен от хартия и може да съхранява до 100 снимки. Този филм може да се използва в камерата с марка Кодак, която е измислена също от Джордж Ийстман. Все още се водят спорове какво точно означава това име - според някои идва от Но Дак - Северна Дакота (North Dakota), където компанията е основана. За благозвучие Ийстман променя първата буква на К; според руги обаче името на компанията произхожда от специфичния звук, който се чува при отварянето и затварянето на затвора на апарата. Поради наличието на филм за първи път става възможно да се направят бързо няколко снимки една след друга. Изобретателят е бил доста комерсиално ориентиран - той вижда огромния търговски потенциал на разработката си и основава първата фотолаборатория в света - там всеки, който притежава фотоапарат, може да остави филма си за проявяване и копиране на снимки. Фотографията вече става масова - не е елитарно занимание за шепа профеисоналисти! Един фотоапарат на компанията "Ийстман - Кодак" е струвал 25 долара със зареден филм за 100 снимки. Рекламният слоган на компанията е гласял "You press the button... we do the rest." През 1887 година американският духовник Ханибал Гуудуин изобретява целулоидния филм - и отново Джордж Ийстман започва да го предлага на пазара за употреба в камерите Кодак. С това приключва употребата на хартиено - желатиновия филм.

Друг известен американски изобретател - Томас Алва Едисон - за първи път използва перфориран целулоиден филм за засенамане на динамично изображение. Това се случва през 1893 година и апаратът, конструиран от Едисон, се нарича кинематограф. Също Едисон конструира апарат, в който да може да се гледа вече заснетото изображение - той се нарича кинетоскоп и е предназначен само за един зрител. През 1894 такива апарати са поставени на няколко места по света - в тях хората са пускали монети и са гледали кратки клипчета; поради големия им търговски успех много предприемачи виждат бъдещия голям потенциал на киното.

Все пак за родоначалници на киното се смятат французите Огюст и Жан Луи Люмиер - братята Люмиер. През 1895 година те патентоват метода за заснемане на динамични изображения като поредица от статични. Всъщност изобщо не е известно кой за първи път успява да заснеме и прожектира движещи се обекти - през 90-те години на 19 век безброй техници, майстори и фотографи се опитват да накарат образите от снимките да се движат. Братята Люмиер получават патент за техния кинематограф, но още през 1872 година са заснети серийни снимки. Конкуренти на братята Люмиер са двама други братя от Полша - Макс и Емил Складановски, както и американецът Томас Едисон, за който вече стана въпрос. Също през 1895 поляците показват "Жива картина" в Берлин с техния двоен проектор "Биоскоп", но той е твърде сложен за времето си и няма шанс срещу по-опростения и по-надежден кинематограф на французите. Едисон (въпреки отличните си предприемачески способности) не вижда потенциал в прожекциите за много хора и конструира апарат само за един зрител. Това се случва през 1893 година; една година по-рано, през 1893, един украинец на име Йосиф Тимченко конструира кинетоскоп с обратно въртене на филма, но така и не успява да доразвие изобретението си поради липса на финансиране. Всичко това обаче води началото си от работата на английския фотограф Едуард Мюбридж - още през 1872 година той прави серийни снимки на кон в галоп, тъй като се е водел спор дали по време на този конски ход има момент, в който конят не докосва земята с нито един от четирите си крака. Фотографът подрежда редица от фотоапарати покрай хиподрума и по време на своя бяг конят чрез ракъсване на конци задейства затвора на всяка една камера - в резултат на което въпросът е решен. При галоп има момент, в който нито един от краката на коня не докосва земната повърхност. Експериментът е финансиран в град Сакраменто от един бивш губернатор на Калифорния - не онзи, който преди това е спечелил седем пъти мистър Олимпия, а човек на име Лийланд Станфорд, който към този момент е бил собственик на писта за конни надбягвания. След това фотографът Мюбридж на собствени разноски конструира така наречения зоопраксископ - поредица от 24 камери, които заснемат бягането на различни животни. Този апарат може не само да показва снимките, но и да ги прожектира бързо една след друга, което всъщност представлява първото заснемане на движещ се обект в света.

В България фотографията успява да навлезе сравнително бързо предвид социално - икономическата обстановка през 19 век и пълната липса на комуникации. Първата съхранена снимка на българи е от 1842 - 1843 година - портрет на възрожденеца Тодор Минков и майка му. Снимката е направена от Анастас Йованович - който е роден във Враца, но заминава да учи в художествена гимназия във Виена, където е един от първите хора, които се запознават с дагеротипията и талботипията. Други известни фотографи от 19 век са Георги Данчов (който е и художник), Анастас Хитров, Тома Карастоянов и Георги Георгиев. Логично и закономерно най-честите снимки през 19 век в България са направени във връзка с темата, която най-много вълнува българския народ тогава - национално - освободителното движение. Фотографите снимат борците за свобода (има единични запазени снимки на Ботев и Левски), различни хайдушки и революционни чети с войводите им, а по-късно и всички събития, свързани с Освобождението, Съдинението и обявяването на независимостта на България.

Оригинална снимка на Христо Ботев - Букурещ, 1873 година. Според много историци това е единствената негова запазена снимка - всичко останало са рисувани портрети. Според други автори съществува и още една снимка на поета - от 1875 година, също от Букурещ, малко преди сформирането на четата му и заминаването им за България.

Следва да се има предвид че България е първата страна, която използва авиация за военни цели - това се случва по време на обсадата на Одрин през месец март 1913 година. Поради това аерофотографията е с много големи традиции в България - споменатият вече Георги Ст. Георгиев е летец - любител и преподавател по аерофотография през периода 1914 - 1917 година.

През периода на двете Световни войни фотографията търпи бурно развитие - тъй като за военни цели винаги се налага да се направят повече и с по-добро качество снимки - независимо дали на  стратегически обекти или на въоръжението на противника или на различни бойни сцени.

През далечната 1975 година отново компанията Kodak създава първия цифров фотоапарат. Той е бил доста обемист - устройството е съдържало същински фотоапарат, CCD - матрица, касетофон за запис на снимките върху толкова разпространената аудиокасета по онова време, както и цели 16 батерии! До ден днешен голямата консумация на електроенергия остава съществен проблем за цифровите фотоапарати...

Така изглежда първият цифров фотоапарат - тежко, обемисто устройство, което едва ли ще ви бъде удобно да носите в задния си джоб. Въпреки всички свои недостатъци разработката изглежда перспективна и с бъдеще - ако фотографът има на разположение много аудиокасети, може да прави много на брой снимки при нулеви разходи, тъй като след копиране носителят се освобождава. Така се спестяват разходите по закупуване на филми, а и не се налага снимките да се проявяват и копират върху хартия. Оказва се че компанията Кодак на практика създава и първия аналогов, и първия цифров фотоапарат в света - изключително малко фирми от който и да е сектор могат да се похвалят с две толкова ключови иновации... По ирония на съдбата обаче Кодак решава да не инвестира много усилия в разработката на цифровите камери и това се оказва смъртната присъда за първия производител на фотоапарати в света. Според запознати със ситуацията през 70-те години мениджърите на Кодак са се страхували че един пазарен успех на цифровите камери ще доведе до драстичен спад в продажбите на аналогови камери, където компанията е била особено силна по онова време - затова и решават просто да оставят цифровизацията настрана за дълъг период от време. През 2012 година Кодак обявява фалит - подава документи за защита от кредитори към американските съдилища и започва една дълга агония.   

Фотографите винаги са се отличавали със специфичното си чувство за хумор. Проблемът на колегата на горната снимка обаче е решим сравнително лесно. В случай че картата с памет е запълнена... просто е необходимо да се изтрият няколко снимки и веднага ще се освободи място за перфектния кадър - в случай че наистина има условия за такъв. Едва ли всички снимки върху картата са с върхово качество - все пак съвременните карти имат възможност да съхранят от порядъка на 1000 снимки, така че фотографът просто трябва да прежали една или две. Доста по-различно стоят нещата при липса на заряд в батерията - тогава вече проблемът наистина е сериозен и труден за разрешаване! При снимки в студио всичко е ОК - повечето цифрови фотоапарати се предлагат с адаптер за захранване, така че просто бъркаш в някое дълбоко прашно чекмедже, вадиш го и снимаш на воля. Проблемът е там че всеки един фотограф далеч не при всички случаи снима в студио - добрите възможности за снимка почти винаги са на няколко километра от най-близкия контакт с напрежение 220 волта. Допълнително затруднение е спадането на заряда на батериите при ниски температури, така че дори и да се носят резервни батерии, може да се окаже че и в тях няма заряд. При условията в планините, които нашият екип посещава често, през девет месеца от годината зарядът на батериите е съществен проблем - температурите са ниски, а разстоянията са големи и поради това винаги носим поне няколко резервни батерии в пакет в много дълбок джоб с плътен контакт с тялото на фотографа. Там поне температурата е от порядъка на 35 - 36 градуса по Целзий.